Относно моят изтерзан приятел, Питър

той живее в къща с басейн
и казва че работата му
го убива.
той е на 27. аз на 44. изглежда че не мога
да се отърва
от него. романите му все се връщат
обратно. “какво очакваш да направя?” крещи той
“да ида в Ню Йорк и да помпам ръцете на
издателите?”
“не,” казвам му, “но напусни работа, затвори се в една
стая и направи
нещо.”
“ама аз се нуждая от СИГУРНОСТ, нуждая се от някаква
опoра, дума някаква, знак!”
“някои хора не мислят така:
Ван Гог, Вагнер -”
“О, по дяволите, Ван Гог имал брат, който го снабдявал c
бои щом му
потрябвали!”

“виж сега,” той ми вика, “cтоя си аз у тая женска днеска
и тоя тип влиза. търговец. знаеш

Синя птица Bluebird

има една синя птица в сърцето ми, която
иска да излезе,
но аз съм много строг с нея,
казвам й – стой си там вътре,
няма да позволя на никой
да те види.

има една синя птица в сърцето ми, която
иска да излезе,
но аз й наливам уиски и й инхалирам
цигарен дим
и блудниците, и барманите,

Жена от Тексас

тя е от Тексас и тежи
46 килограма,
и седи пред огледалото,
решейки океаните
от червеникава коса,
която пада по целия й гръб,
чак до задника.

бормашината

„нашият брачен албум“,
казва надписа.
преглеждам го.
изкарали са десет години.
някога са били млади,
сега аз спя в леглото й.
той й се обажда:
„искам си бормашината,

Ето ме…

пиян отново в 3 през нощта
в края на втора бутилка вино,
напечатал десетина петнайсет
страници със
поезия

моят чичо Джак

моят чичо Джак
e мишка
е къща в пламъци
е война току-що започваща
е мъж тичащ по улицата с нож зад гърба.

моят чичо Джак

*

Хенри,
нещата като че ли
наистина нямат
значение:
останалото е просто
нищожно количество
болка и
пулсиращи
пишещи
пръсти.

бъди добър

от нас винаги се иска
да разбираме
гледната точка на другия
без значение колко
остаряла
глупава или

някои хора

някои хора не полудяват никога.
а аз понякога лежа зад кушетката
по три или четири дни.
там и ще ме намерят.
херувим, ще си кажат и
ще ми сипят вино във гърлото

проклятието на Бук

(The Last Night of the Earth Poems, 1992)

ставайки стар и по-стар, загрижен че
може би не си подновил шофьорската си
книжка, загрижен че махмурлуците
са все по-дълги, загрижен че може да
не доживееш до 85,
загрижен че стиховете ще спрат

дръпнеш ли струна, куклата мърда

всеки мъж трябва да разбере
че всичко може да изчезне
съвсем внезапно:
котката, жената, работата,
предната гума,
леглото, стените,

въздух и светлина и време и място

(The Last Night of the Earth Poems, 1992)

„ти знаеш, някога имах семейство, работа, нещо
винаги беше
наред
но сега
продадох къщата си, открих това
място, дълго студио, би могъл да видиш пространството и
светлината.
за пръв път в моя живот аз имам място и време да
творя.”

не бейби, ако смяташ да твориш
ти можеш да твориш докато работиш
16 часа дневно в каменовъглена мина или

Полуизмислено стихотворение

виждам те пиеща при фонтана с малки
сини ръце, не, ръцете ти не са малки
те са мънички, и фонтана е във Франция
откъдето ти ми написа това първо писмо и
аз отговорих и никога не те чух повече.
ти пишеше безумни стихове за

Усмивка, която се помни

Имахме златни рибки и те обикаляха в кръгове из купата,
поставена върху масата в близост до тежките завеси,
покриващи панорамния прозорец,
и моята майка
винаги усмихната,
искаща всички ние да бъдем щастливи,
ми каза „бъди щастлив, Хенри!“
и беше права: по-добре да бъдеш щастлив,
ако можеш

Борецът

Хемингуей и в гроба го усеща
всеки път щом биковете хукнат по улиците на
Памплона

Провал

Уилям Сароян казва: „Аз провалих
живота си като се ожених два пъти
за една и съща жена.“

винаги ще се намира нещо да провали живота ни,
Уилям,
всичко зависи от

*

мойто приятелче

седя под тази
светлина
гледайки Буда.

Буда се
смее
на мен
на
всичко:

Проклятието

колко хора славата е изяла живи?
колко хора
е убила преждевременно?
смачкала е Толстой дотам,
че да се страхува от бог и от жена си;
проклела е Хенри Милър така,
че да спре да пише книги,
а наместо тях –
любовни писма до жени,