(The Last Night of the Earth Poems, 1992)
„ти знаеш, някога имах семейство, работа, нещо
винаги беше
наред
но сега
продадох къщата си, открих това
място, дълго студио, би могъл да видиш пространството и
светлината.
за пръв път в моя живот аз имам място и време да
творя.”
не бейби, ако смяташ да твориш
ти можеш да твориш докато работиш
16 часа дневно в каменовъглена мина или
можеш да твориш в малка стая с 3 деца
или карайки на
социални помощи,
можеш да твориш с част от твоя разум и
тяло загубени завинаги,
можеш да твориш полусляп,
сакат,
побъркан,
можеш да твориш с котка катереща се по
гърба ти докато
целия град тътне в земетресения, бомбардировки,
наводнения и огън.
бейби, въздуха и светлината и времето и пространството
нямат нищо общо с това
и не дават нищо
освен може би по-дълъг живот за да откриваш
нови и нови
оправдания.
Любовни истории на обикновената лудост 